Споделям шока на някои от пишещите тук от неделната оставка на Румбата Петков. Прибирах се от провинцията, когато чух анонса за пресконференцията в 15:00 ч., а дори и след нея търсех допълнителни доказателства в картина и звук, че случващото се е истина. След едномесечното запъване на Р.Петк. тип "магаре на мост" по-скоро очаквах той да издърпа Станишев за ухото и да го изгони от Министерски съвет. Както и да е, оказва се че баланса на силите в партията-столетница поне леко се е променил.

     Изненада след изненада, правоверният борец за права и свободи Данчо Ментата започна да говори за решителни промени в кабинета. До тук добре, викам си, по-зле няма как да стане. По-лош министър на бедствията и авариите от Емел Етем не се е раждал, а и от ДПС си крадат по партийната схема с обръчите и какво ли значи там някаква си личност. Най-много да го отнесе Никито Василев и да се провали идеята служителите в администрацията да се избират със система от изпити. 

     Днес обаче Цонев доразви изложението си по темата "Промени в кабинета". Вече става въпрос за промени "с цел продължаване на реформите" в министерствата на здравеопазването, образованието, социалните дейности и ведомствата, “върху които пада най-голямата тежест за усвояване на европейските фондове”. (Медиапул) Тук вече в главата ми светва една червена лампичка заради споменаването на "социалните дейности". Честно казано все ми е тая дали Масларова ще запази поста си или не. Споменаването на нейния ресор обаче ме кара да мисля че дуета БСП-ДПС най-после е осъзнал че се намира в предизборна ситуация и може да развърже кесията за електората. До какво води неконтролираното повишение на бюджетните разходи показва историята от близкото минало на братска Унгария.

     Загрижени за икономическия ръст на страната и с мисъл за парламентарните избори през 2006г., социалистите (MSzP), заедно с малкия си коалиционен партньор либералите (SzDSz) увеличиха социалните разходи. Упражнението се оказа успешно - социалистите спечелиха изборите и отново формираха коалиция с либералите. По време на предизборната кампания премиер Дюрчани (Ferenc Gyurcsany) обеща "реформи без строги икономии". Истината лъсна шест месеца след изборите. В запис, попаднал незнайно как в държавната телевизия Дюрчани бе излъчен да казва на партийно събрание в тесен кръг, че е отвратен от лъжите, които е изричал "сутрин, обед и вечер", за да си гарантира изборна победа. Бюджетния дефицит за 2006г. удари 9,2% при ограничение за ЕС от 3%. Инфлацията, макар и от скромните за българските стандарти 6% не позволи на страната да се надява на скорошен прием в еврозоната. Правителството прибегна до редица ограничения на бюджетните разходи и вдигане на данъците. Като резултат дефицитът за 2007 се изчислява на "само" - 5,7% - почти двойно по-голям от максимума за приемане на еврото. Икономическият ръст за 2007 е "цели" 1.7%, а целта на правителството за тази година е 2,4%. Някои независими наблюдатели прогнозират 0.5-1.0%. След провала на референдума за въвеждане на по-високи потребителски такси в здравеопазването здравният министър от Съюза на Свободните Демократи (SzDSz) бе уволнен и като резултат младшият коалиционен партньор обяви че напуска правителството на 30 април. 


                     


     Ще се превърне ли Станишев в Дюрчани? Предпоставките бюджетен излишък и предизборна ситуация правят този сценарий възможен. Настъплението на войнствения популизъм в лицето на небръснатия столичен кмет с обещания от рода на "1000 лева необлагаем минимум" също мотивира родните социалисти да харчат предизборно. Едно разклащане на бюджетната стабилност, съчетано с ефекта на световната финансова криза ще бъде "весел" спомен за времето на Виденов ...